Един прекрасен зимен ден през януари, когато валеше много силен сняг, появил се изведнъж, Съживената, която все още бе Срежи – вената, или поне за малко щеше да се превърне в такава ( за пореден път ), преминаваше много бързо с широката си походка и величествената си сянка покрай едно място. На това едно място тя си мислеше, че работи нейното свръхбитие – целта на съществуването й, образът – цел, когото тя преследваше, или нейната тръпка, животинският й трепет...
Срежи – вената вече беше Съживена%