Вчера водих задълбочен разговор със себе си. Не знам защо но сериозните разговори с мен винаги ги водя , ходейки или по "Любен Каравелов" или към университета, през градинката. До втория подлез вече съм в метафизичен транс. Та..........вчера си казах някакви много разумни неща. Че съм станала зла, че приятелите ми не го заслужават това отношение, че къщата на разврата и позора не трябва да затваря врати.
Сега водя някакви близкоизточни преговори. Къде да отидем на кино и може ли Йо да ни даде покани за феста. И усещам , че просто ще пратя Коста по дяволите. Защото сериозният разговор е останал далеч назад.