Началото на края
ще бъде път към рая.
Не зная
колко дълго
аз ще трая.
Потеглям без посока
и стигам до потока
пред портата висока.
Тече, но не извира...
Ясно е тогава, че няма и къде да се влее.
За да оцелее.
Пътувам върху облак
и фотосинтезирам.
Навярно симулирам.
И умирам.
Престанах да разбирам
къде какво намирам.
А пък в ребрата сухи
се впиват пръсти сухи.
Събуждам се и ставам –
войската си предавам.
Оставам само аз –
полузагаснал фас.