страх, не страх, скачам в тревата, започвам да тропам с крака, да удрям земята. залягам, закрещявам, вия като хиена, пляскам уста индиански, хвърлям се в листата, увита като змия. прегръщам дървото, пълзя нагоре и се вкопчвам с крака, разпервам ръце и падам назад, обратно в мекото. плувам из въздуха, намирам пръчките, целувам се с гъбите, подскачам на един дебел пън и преглеждам хоризонта за други кораби. няма. след три крачки съм на ръба, до плочките, отварям прозрачната врата, дръжката е отляво, парадно престъпвам прага с една гигантска, застивам по средата, обръщам се да изпратя последна целувка, тряскам вратата и гвардейски застивам на едно квадратче. това ми правят супените топчета.