поредната сутрин ме заварва във щаба и по никакъв начин не мога да се накарам да стана, да мия чинии от прегорели спагети, да мета да ходя някъде на вън в софия, която толкова отдавна се е събудила и дидо сигурно бръмчи из нея между трамваите и някакви скитници, които смърдят във тях, и жената с хилядите видове бонбони в магазинчето тна ъгъла, и новия ми квартал, които ми е стария квартал и толкова любим и шумен и неспящ
а сега в стария квартал гледам през прозореца една сойка, с жълъд в човката и се сещам за паролата
вожда синьото перо
някога много отдавна
в друг мой квартал