те просто няма да спрат. няма бе. не и след милион години, ако имам нещастието да съм жив някога, някъде. тогава. но тогава си е за тогава, сега си е за сега. преди обаче не си е за преди, то си е за сега. спомени и грешки. грешки и спомени. спомням си сгрешеното бъдеще. боли ме главата, сърцето и задника, макар последното да е в метафоричен план. имам нуждата да говоря, а освен, че няма никой да ме изслуша нямам и представа какво да кажа. всичко е супер. разделихме се. сега се чудя с какво още да се разделя, не може само това да е. трябва да ми е гадно, трябва! почти съм го измислил, но още не съм започнал да злорадствам над себе си. трябва да измисля кои са нещата и хората, които обичам, за да мога да се разделя с тях. или поне с повечето. за да ми е гадно, мамка му! като за начало смятам да се разделя с ноктите си, за да не мога да свиря вече й.с.бах. само не мога да разбера защо винаги ми казват да не се депресирам? ами ще се депресирам, ебаси! и какво по дяволите означава ''ще си помисля''?! стига де, за идиот ли ме имате? и хем искат да е същото ама да не е съвсем същото. не може да е същото! ебаси.. reject me, infect me, abuse me, crucify me, and then tell me to stay.. родих се тъп, ще си умра тъп. аз наистина си помислих, че може да ми се случи нещо хубаво и, о, боже, да продължи повече от няколко седмици. ти представяш ли си? аз щото вече не мога.
празен поглед.
празна чаша.
празно сърце.
празна глава.
празно icq.
празен ден.
празни надежди.
празни обещания.
празни мисли.
празен дом.
празен град.
празна улица.
празен живот.
празни хора.
празен аз.
празни чувства.
абсолютен празник..