Започвам оттам,където преди време спрях,възраждам се наново.Дали ще бъде същото?Дали ще бъде ново?Дали ще бъда аз?А ти?…И всеки път с надеждата май си оставам, и с онзи глас в мен,който ми припомня лица и случки,и думи ,и песни,и напомня за мен,най-вече за мен.
Сетих се и за онази картичка за рождения ми ден-онази с малката панделка,сещаш ли се? Сещам се за теб и когато гледам през прозореца,когато виждам хиляди влюбени хора по улиците,сещам се за теб и когато гледам към Слънцето-толкова чисто и светло като теб.Сещам се за теб когато и гледам декоративната малка палма в хола,с онази забучена пръчица с пчеличката.И запалената клечка кафе от индийския магазин ,и оранжевата свещ с дъх на праскова,и черната кожена гривна на ръката ми,и диска с любимите ми групи …..още ти усещам парфюма(да знаеш)…
Обаче не искам да спирам до тук,искам да продължа напред..без теб,макар и толкова много неща да ми липсват сега,макар и да се чувствам малко сама,искам да се променя,да бъда различна..по-добра,по-усмихната и по-хубава.Спрях да гледам снимките ти вече,и диска ти спрях да слушам,и гривната свалих,и индииската ми клечка е друга и свещта също,и вече не нося онази любимата ти горница-червената с жълтите ленти по ръкава,…..знаеш ли добре ми е така,липсваш ми,но се радвам,че не си с мен-странно,нали?По-скоро доста откачено.Сега съм по-свободна,не ми тежиш…..не чувам вече гласа ти и не те припознавам по улицата,вече не прегръщам чужди хора,и мислите ми са свободни,отърсвам се малко по-малко и се радвам за теб.Дано да си щастлив някой ден,по-щастлив отколкото с мен(а бяхме ли щастливи?)
Blue six-pure………