Когато дойде време да се срещаме в сънищата, аз дали ще намеря пътеката към всеки един. И дали редовете ще са достатъчно големи, за да мина през тях без да си порежа китките. Don''t you want somebody to love, You better find somebody to love. Свещта разнася миризмата по мръсните ми пръсти, докато установявам колко си приличаме с мъртвото момиче. Е, колко? Достатъчно, че да ми разпали въображението и да откровенича с ром-патрон по улиците. Излизам в гората и ги сънувам всичките без да ме виждат:
1) М. как слиза от влака и той тръгва без него.
2) К. как гали ръката ми в операта, докато аз съм вцепенена.
3) И. как се чуди на нещото, което отваря буркани, а не е нож.
4) И. как не ми говори особено, когато ме вижда за първи път.
5) В. как ме оставя да й мачкам косата, докато съвсем заспим
6) Д. как не спира да ме гледа при първото ни виждане, и след 2 години невероятния й въпрос в морето.
7) m. как пита '' В коя песен искате да живеете?''
8) А. как си говорим под дървото, докато вали дъжд
9) Т. как ни завива с одеяло, за да се ''усамотим'' с П.
10) П. как се оглежда преди да ме пита ''Може ли да направя нещо идиотско'' и после ме целува.
11) Л. как се притеснява да говори за ''различието'' ни.
12) П. как не иска да ем пуска минути преди автобуса й да тръгне.
13) Ч. как не съществува.
какви странни спомени могат да ти изникнат, когато решиш да запишеш първия появил се.