Kазват,че всеки си имал своята половинка.Преди малко даваха по Мtv някакъв клип за момиче и момче,които се срещат супер случайно,също и случайно им се случват сходни неща….
Мислех си за случайността?Какво е тя?Не е ли просто среща със съдбата?Наистина ли всеки един от нас си има своята друга половинка ,някъде там, по света?През колко трябва да преминем,за да я намерим?Може би когато се научим съвсем…може би трябва време,за да я изпитаме и да й се радваме.А кога става това?
Мислех си ,ако наистина има някой като мен,как ли изглежда,къде ли живее?Страх ли го е от кучета,и разни такива неща.А дали сега прави същите неща,които и аз,харесва ли моята музика,това,което слушам,харесва ли да ходи на диско,за да разпуска яко…и още ,и още въпроси..аххааха…един клип само как ме накара да си разгърна съзнанието на 180 градуса.
Интересно би ми било да знам примерно,че обича да яде това,което и аз(хмм,аз всичко ям,като се замисля),или пък когато се чувства кофти сяда и изразява състоянието си чрез думите(както мен например).Обаче има и друго…ако пък толкова еднакви хора има,примерно нашето друго аз,дали ще е интересно изобщо.В смисъл че прекалено еднакви някак си е малко странно ,всъщност,мен ми е интересно да преоткривам различието у един човек,имам чувството,че колкото по-различни сме,толкова повече ме интересува.Странни въпроси ими се въртят пак в главата,трябва да спра да мисля за глупости най-после.В крайна сметка съдбата си знае работата,надявам се…:))))