винаги като се прибирам от school и ми идват на акъла разни мисли, дето после natürlich изчезват като се приближа до нас..
и се усещам как забавям крачка, а мислите започват още по-упорито да скачат и скачат и бягат и мяукат и лаят и ..
бляяяя...
поне си спомням разговора, който подочух между 3 момичета и 1 момче, кат минавах през градинката ..:
-А вие яли ли сте лютеница?
-Бе зарежи лютеницата бе, аз познавам един ЛюПчо Рибока!!
(хахахахаххаха)
-Да беееее ''нам гоооо, тоя ми е 30тия братчет!!Ся ги преброих наум!!
(хахаххаахха)
-Пък моя братчет е педал май, голям фен е на Бекам ..
(хахахах)
-Ееее стига вееее, и аз съм му фен..
*******
по дяволите всички екзистенциални размисли и разните му там сложни взаимоотношения блаблабла.. всичко си е такова, каквото се очаква да е и всеки различен е outsider.. което не че е лошо, но не е особено приятно..
въпреки че свикнах.