това ми е най-ужасния ден.. или по-точно най-ужасната вечер. за жалост не допринесох само аз, за да ми бъде такава. просто явно днес е писано да ми е шибано. не искам да гледам живота от хубавата му страна. днес съм заобиколен само от разочарования, тъга, болка, сълзи.. и защо няма някой до мен сега да ми каже нещо.. или просто да стои и да ми мълчи? защо? по дяволите шибания 8ми март! на мен не ми е никакъв празник.. на който му се празнува да празнува. аз искам да се свия някъде и да не ме търси никой. не ми се ходи на училище, не ми се излиза, не ми се говори по телефона, не ми се мисли за никой, не ми се слушат чуждите проблеми, защото изобщо не ми пука в момента! всичко е една изкривена глупост! всичко!