е на туй му викам животец... може да не ида на концерта на Depeche(което снощи едва прежиявях, но все пак преживях..)ама пък неска беше невероятен ден!
изключвам кколко време мръзнах за да ми боцнат жаксината,колко време висях и едва чаках да ми мине СИП-а.. и как едвам не пребих една friend-ка от радост като разбрах че сме ваканция..
и как се събрахме 10 момичета в едно кафе на 1 маса... бутане,кряскане,смях... смях... страшно много смях..
а вън режещ вятър, който "бузките щипе" че чак боли..