от много месеци нещо се е повредило безвъзвратно. остава да разберем сменяемо ли е, може ли без него, и пагубно ли е също.
всичко сега е толкова наред, толкова весело, въпреки провалената сесия, просто вече не е същото, някъде между затоплянията и -20 градусовите студове, слънцето през прозорците, раирания лампион, някъде между това съм се примирила много отдавна.
и дойоха всичките тези хора тогава, гледах съвсем откъсната, като на филм, какво ще се случи, а после вече трябваше да си призная
много много отдавна всичко е станало измислица.
сега за късмет не би трябвало да имам време да пиша това дори, и някак в тичането забравям поне за малко, за въпроса, големия въпрос, но той си остава,и надявам се няма да избухне някой път, натъпкан със всичките едносекундни отговори, с които съм го лъгала.
а може би просто се изплъзвам на другаде
да спре да ме е страх някак