Да се ядосваш на себе си-това е най-гадното,което може да ти се случи,защото знаеш,че никой не ти е виновен-няма кой да обвиниш.Да,днес забравих рождения ден на една приятелка,с която сме част от една компания.Не сме се виждали от месец някъде,но това не смекчава вината ми.....грррр....Тъпото е ,че сутринта,когато си писахме по skype,бях съвсем изключила за р.ден и когато ме пита ходи ли ми се на караоке довечера и отказах,защото бях болна,а да ходиш на караоке с болно гърло...хмм...къде отива удоволствието?
Както и да е,сега мисля начини как да се реванширам,още по-тъпото е ,че сестра й ми се обади и анреди мен от всички вече 10 човека от компанията.Май защото знае,че нищо няма да й кажа,ще си замълча и това ще е .Свикнали са ми да се държа добре с всички и май не беше на добре това,защото сама се набутах да се държат сега така.Има ли някой,който трябва да го отнесе,естествено това ще съм аз,а дали аз съм виновна или не никой не го е..и въпреки всичко-нищо неме опрадвава за днес..просто забравих,знам че е гадно,знам как се чувства сега,доста ми е познато.Преди 2 години нито един човек не ми се обади на рождения ден,освен роднините ми.Един приятел не ми звънна,получих поздравления на следващия ден чак,а как се чувствах тогава само аз си знам.Мъчно ми е сега за М*.Сега организирвам компанията да ходим да й купуваме подарък и да я посрещнем след работа довечера,нещо като изненада,дори ще се прежаля и на караоке ще отида,само защото мразя да става така,мразя да наранявам приятелите си(някои от тях,все по-рядко сещащи се за мен,но все пак дълбоко свързани с мен искам или не.)А днеска мразя и себе си ужасно много.................
..............и имам чувството,че сълзите ми изгарят лицето ми и главата ми ще експлоадира на хиляди парченца........мразя мразя мразяяяя