моя голям проблем е че обичам човек, с които няма никога да бъда.
не знам дали ще искам и ще мога да обичам друг.
искам да съм с него.
няма да бъда с него.
ще събирам трохите, ще го целувам крадливо по бузата. веднъж в месеца.
може и по рядко.
ще мисля за него.
ще искам да му пиша.
но няма да го направя, защото знам че това нищо няма да промени...
ще плача пак в автобуса. до май месец май- в 94, после някъде другаде...
боли ме
мечтите ми умират понякога. раждат се на другия ден. боря се да не стана сива...да не умрат завинаги.
на повечето хорица мечтите съм им умрели май отдавна. влизат си в коловозчето и ...пускат им филма на "щастието" ...и те работят- печелят-работят-бъдат щастливи-раждат-карат се-разделят-"обичат"-консумират...
не искам
не мога да съм себе си...
защо?
кога ще мога?
дали ще мога?
някога...