белезникави
сенки
оставям
единствено
и
какво
ако съм
докосвала
нежно
и какво
ако посягам
със нежност
и какво
ако още
едно
усещане
ти напомни
за мен
мен
ме няма
и ръцете
с които
пиша
са сянка
и устните
тънка
чертица
видение
са очите ми
отдалечени
от тъмно
зеленото
минало
никога
нищо
не
е
било
без тебе
и знам
че
понеже
те няма
ще
рисувам
силует
на стената
до моя
ще се
усмихвам
гледайки
как изтънява
а когато
изчезне съвсем
мен пак ще ме няма
и пак
в
просъница
зима
и пак
болки
в клепачите
и ръцете
и пак
описания
с които
по-скоро
се скривам
и по-скоро
умирам
отколкото
да си припомням
отколкото
да творя
нови дни
и лъчи
и безумия
мен просто
ме няма
...
на кого
си писал
тогава?...