Бързах,много бързах.Исках вкъщи преди да ме видиш да плача ,нещо,което често ме виждаш да правя.Знам,знам..и на мен не ми е лесно,и аз не искам,но е адски трудно,повярвай ми...
.........Защо?
...........не знам,не знам какво да ти отговоря,не знам дори дали е заради теб или заради мен самата,не знам дали е от съжаление дори....и от това повече боли....нямам сили да ти кажа,и ти не искаш да говорим за това,винаги е едно и също,Тя просто липсва в мен....а в теб?....кажи ми....отлагаш вече година и ме измъчваш,без да съзнаваш какво ми струва това ,не знам как да се държа...не за друго,а за да не си помислиш нещо,което не трябва.Да не си помислиш за онова,което го няма(ти знаеш за какво ти говоря)
Последния път,когато водихме този разговор ти ми каза:
Недей се прави,че не знаеш...
знаех.....за теб и за всичко,което значеха онези смси,и за всички думи,които чух от други хора,но никога и от теб,и за за рождения ми ден също знам,какво си казал на ** за мен................Съжалявам......затова,че съм такава днес и вчера и преди,затова което съм спрямо теб,дано да ми свикнеш....и не се сърди,жените понякога сме кучки,жалко че го видя и у мен(сигурно?)..........