нещо се замислих за любовта, като нещо може би почти реално, и което напоследък се блъска в мен
колко парадоксално
влюбването е толкова далеч, а ми диша във врата
и сарказмът ми се е изострил
с шипове в мен
а аз съм в друга реланост и ми се иска да заплача, за да изчезне напрежението
пари в мен, но все още има време преди пожара
а включването ще е прекалено късно
ще си сменя кожата
етапи
в
оцветяване