един цветен некролог.
с едно младо красиво усмихнато момиче на него.
и 4 габърчета на всеки край.
и "От опечалените"...
печал надали е най-точната дума, която описва бурята от емоции..
май... това е живота..
една цветна снимка, 4 габърчета и един надпис, който звучи малко глупаво.. и ненужно, защото стои само за да напомня на нас, живите, че след смъртта ни някой ще скърби за нас.
и ни успокоява.
и точно това е най-глупавото - замисляме се за Другите след като видим нечие нещастие. а по-по-най-глупавото е,че веднага след това забравяме за тях...
малко хора побеждават живота, а такива, които побеждават смъртта изобщо няма.
какво повече да говорим тогава..
животът е слабост. животът е болка. животът е духовна смърт.
обикновената поне не оставя нищо след себе си..
а живота създава спомени.
и от тях още болка.
и още слабост.
и още живот..
.. до смъртта.