сънувах някакъв невероятен сън - онази въображаема част от лозенец, която съществува само в сънищата ми и винаги се появява на пролет - някъде над булевард свети наум, по който върви старинен трамвай, всички къщи са в ярки цветове, има една баничарница, и хълма е много по стръмен. живеехме в една къща там някъде,слънчева и с много хора, после с дидо се промъквахме из едни дворчета, хванаха ни едни хора, искаха да разгледат тевтера ми, май бях длъжна да им го дам или нещо. казах им че няма нищо интересно, само мои рисунки и лични писания, а те го отвориха все пак. оказа се че повечето рисунки вътре са на дидо, и при това доста неудобни, изхилих се с едно такова чувство - ето видяхте ли сега като си врете носа в чуждите тевтери....
странно, но като че ли в съня ми беше по-висок.
търново беше прекрасно, страшно зареждащо, първо петъкът на яга, крещя рааааааааааааааааааааййййййййййчччооооо, тони ни води на някаква свиреница - същинска какафония, от гоято бягам с мигрена, а радо и ронката дори не успяват да влезат с бирите си. после в събота пътят ме гълта, търново е красиво, толкова красиво, че направо започва да ме е страх от софия, хората, реката мъглата, въртим огньове на пощата, срещаме хилядите, накрая спим на пода в една изключително схлупена къщичка в центъра, при човек на име лафката, после сутринта в парка, и ни качват най-веселите типове до софия, с тях слушаме музики, танцуваме си, те ни правят шоу...
и тнт