Думите не винаги предават това,което искам всъщност да кажа и тогава настъпва объркването.Понякога е по-добре да си замълчиш и просто да си тръгнеш,не питай защо ,как и кога,просто тръгни....остани със себе си ,бъди ти...понякога сам не знаеш какво искаш,а когато го получиш,вече не ти трябва.Хората не са играчки,кога ще го разбереш?Не са и роботи,на които можеш да заповядваш насила.Защото насила никой не може да обича,насила не може да си щастлив и тогава просто твоите думи "все още не си го осъзнала" отново ще ме изкарат мен глупачката,оная малката,която все още не разбира доста неща.Може и така да е,но само аз знам кога обичам и кога се чувствам щастлива,само аз знам в какво се състои всичко това за мен.Главата ми бучи от мисли за теб,да не направиш някоя глупост и аз да съм причината,боли ме за теб.....но живота продължава и всеки ще намери място в него,място,което някой там горе му е отредил долу на земята сред другите.......