~ 6139 ~

dreaming of dreaming of dreaming of dreaming...

breakableFeb 27, 2006
Всичко си беше измислено... илюзорно. И толкова ясно си личеше през дантелите на въображението, че е такова, че чак реши, че е измама...и повярва. А отзад крещеше, блъскаше, чупеше спомени и късаше мечти онази малка предателка – интуицията. ******* В този момент тя се чудеше единствено кое е по-обре – да продава всеки ден малко по малко от надеждите си, за да купи поредната доза неспокоен сън, или да ги подари безвъзвратно на Не-Когото-Трябва и да ослепее... Като че ли, най-добре щеше да е, ако преди 10 години майка й не бе влязла случайно в стаята и не бе откъснала с вик ластика от врата на малкото момиче..или ако поне го бе направила от обич, а не защото семейството им бе от ония, за които ‘утре’ е омразна четирибуквена дума, избеляла от монотонните капки мръсно ежедневие, предвестник на които бе всеки нов изгрев; които не можеха да си позволят вана, а пък погребение..(?!).. Бял силует прекъсна мислите й. - Време ли е?- потръпна момичето и отвори очи. Наивния му поглед издаваше очакване, но не детско, а неспокойно, буреносно и дори малко страшно.. -Да... – тихо каза жената в бяло и подаде безчувствено чашата към тънките тъжни устни на момичето. - Благодаря ти, ангел мой, - прошепна то, след като бавно, с видима наслада отпиваше от течността. Жената само сведе безмълвно поглед и не отвърна нищо. После побърза да излезе. - Ще се видим пак.. някога.. нали, ангел мой?И.. прости, че бях такава.. знаеш, че не исках, а тя.. тя ме караше, нали знаеш?- молещите се пепелявосини очи се обърнаха към жената. - Да, - въздъхна тя, - знам. – и затвори вратата след себе си. Изведнъж цялата прикривана слабост се нахвърли върху й и диво заразкъсва волята й, докато не я унищожи цялата. Освен едно малко парченце, което вината хитро бе откраднала и скътала някъде сред неизпълнените обещания. Освен едно от тях, което днес изпълни... ....а едно малко момиче се усмихваше в болничната стая, знаейки, че желаният сън е близо.И завинаги. *** *** *** *** *** понякога човек просто няма нужда от никого.. но това е когато има най-голяма нужда от някого.