не бих била щастлива без вярата си, безпочвена и темпорална,защото такава вяра не остава за цял живот. по-лесно е без нея. ще я загубя, а дори сега я пазя трудно.кое е по-голяма измама спрямо чистотата- да следваш мигновението или да пазиш далечния мираж за щастие- безкомпромисно и дръзко-цяла вечност. понякога единственият начин да се чувствам жива е да правя очевидни грешки. но се спирам. дори...дори да зная, че хората умират на по 20, че скалата, от която да напсуваш непрокопсаника- живот, е също толкова реална,колкото стрелата, губеща посока в разкъсания до безкрайна безнадеждност миг. а искам да ме заболи. единствено върху това все още мога да влияя..да предизвикам богатство от пороци, да те загубя, да проваля обреченото битие на собствения си живот. защо се спирам. огледалото ще бъде разбито, а аз не искам да се отделя от перилата. нали това е малкото,което имам-да изпреваря изстрела от упор със самоубийство. не бих била щастлива без вярата си, но жива-да. целувка като лек против забрава, напускам те..за да изпитам заложената в мен, стаена , болка. обреченото битие върви през нищото с пришита в джоба си отрова...лекотата. мигновението, поривът..а ако искам да остана смирена и притихнала пред теб..и ако знам, че вярата ми е по-тленна дори от тялото. срамувай се от укорителния си поглед т.,защото сама създавам последното си изкушение. за да го отрека. подпомагам чужди болки, чрез тях дарявам лекота- пулсиращата болка на живота. за себе си оставям само вярата на Юда. дори по-малко- аз не съм предала, а знам, че вярата ми е само спомен от морскта вода по онзи бряг от моя сън. все още мога да те пазя, любов. не заслужавам прошката ти, знам, че би я дала. но аз не искам клишето да се претъркули като воденичен камък за бездушната отломка на живото ми тяло обезверено…вяра.безпочвена и темпорална,защото такава вяра не остава за цял живот. ще я загубя, а дори сега я пазя трудно. по логиката на живота вяра като моята се предава на невинното съкровище, което няма да съм вече аз, почти. но логиката е само приказка преди заспиване. а аз те обичам. само с теб се чувствам жива, дори с безпочвена и непорочна, обречена, изстиваща и трудна вяра. лека нощ.