Трепереше. Цялото й тяло трепереше, като че някакъв страхотен ужас я бе обладал. Очите - тъмни и плашещодълбоки като ямата на пресъхнал кладенец, толкова сухи, че чак сълзите още щом се откъснеха от нощните й мигли и изсъхваха.. падаха като твърди гранитни отломки върху оловното шосе. Устните й също бяха пресъхнали, жадни за опиата, който възвръщаше цвета и красотата им. Тя вървеше бавно, сякаш премисляше всяка стъпка, всеки жест и всяко премигване.. но това беше просто заблуда, защото тези й движения бяха дотолкова наизустени, механично-изкуствени и нелогични, че хората по улицата се сбутваха щом се разминеха с нея.. някои като че нарочно отлепяха крайчеца на етикираните си лица, показвайки безформеното си съдържание.. тя не виждаше това. Не виждаше счупените скамейки и бездомните по тях, не видя дори камиона, задаващ се срещу нея като огромно озъбено куче..
Някой извика нещо на някой друг. "Полиция, луда, наркомани", само това достигна до ушите, но не и до съзнанието й. Шумът на двигателите и задушаващите пари я бяха обгърнали с нежните си ръце и тя се бе оставила без съпротива, защото й обещаваха каквото искаше да й бъде обещано – красота и радост.. щастие.. опиат.
Изведнъж съзнанието й се превърна в черно пространство, а спомените и желанията – в черупка. Празна. Съдържанието бе изсмукано през миниатюрните зеници на очите й..
******
искам да умра от свърхдоза.. живот.