нахраних с отрова любимата книга.
отмъщението беше достойно - благодарствено слово и безмълвен покой.
- кога гласът ти стана хартиен? от кога не сме говорили?
- върви си по пътя!
- измъчената свобода на "живота"... нахална.. нагла.. обещаваща.. Единственият избор = смъртта. Защо не се смееш?!! Кога страхът разяде плътността на желанията ти!