Понякога ми мирише на теб,
Понякога усещам как пълзиш по мен,
Понякога те виждам вътре в мен и те желая,
Понякога си спомням устните ти,
Понякога те сънувам и не искам да се събудя,
Понякога вярвам, че мога да съм с теб,
Но после си спомням, че ти не ме обичаш,
Че ти не ме желаеш.
Тази мисъл ме убива всеки ден.
Безсилието в което ме постави ме унищожава.
Не исках да си спомням лицето ти,
Не исках да си спомням очите ти,
Не исках да си спомням, че някога си ме докосвал,
Не исках да си спомня, че не искаш да ме имаш.
Любовта ми е безплатна и цялата за теб е.
Не ти трябва знам, но отдавна ми я взе
без дори да ме попиташ...
Остави ми единствено тъга,
Обърна се и каза:” Не тъгувай...”.
Отивай си завинаги от мен,
ах, ти, черна нощ, последна болка и порочна страст...