очите....лещите
огромните сини кръгове обгръщащи зениците ти ме карат да не искам да се оглеждам в никое друго огледало до края на живота си
празният невиждащ безумен поглед когато уж мислиш или просто едно безгрижно "тра-ла-ла" подскача от гънка на гънка по мозъчната ти кора
обичам да гледам как свиваш устни искайки да кажеш нещо, ненамирайки подходящата дума на момента, също както когато си дръпваш от коза и затваряш очи или си напрегната
енергията виталността объркаността припряността и необмислеността
липсваш във всеки един съвършено несъвършен момомент