Можеш да отслабнеш само от нерви. Диетите не играят, не са дори и статисти, за тях няма роля. Нерви и вълнение, когато организмът ти престава да произвежда хормона ''Нахрани ме''... съквартирантките крещат, че пилето било излетяло... ми да го оправят, нали те са в кухнята... пред очите им се топли в тигана...
- Липсваш ми.
- И какво от това?
Не се интересувам от нищо вече.
- monday е написала нещо много хубаво за теб в хомили.
Гледам m. подозрително и нищо не казвам. Не вярвам.
- Това, което си написала за очите е хубаво.
- Ама то е уникално тъпо!
- Не, знаеш, че на мен малко неща ми правят впечтление. Започнала си да пишеш доста добре.
- Тъпо е!
- Аз го усетих!
След суши и прекрасно-усмихващо-прегръщащ ден и upu след 6 месеца, защо трябваше да ми се обаждаш?!...
- Хубаво ми е, но и ми се плаче.
- На теб никога не ти се плаче.
.. въпреки че всеки ден мисля или мислено разговярм с теб...
- Ало, Мира...
...веднага те познавам...
- Котката е.
Не те искам.
- .. искам те.
Когато ти спираш да трепериш на 330 км от мен, започвам аз. Още я има връзката, Венета, но аз съм уморена.
- Не може да ме има в теб, щом в мен ме няма.
Следва МУЗИКОВГЛЪБЯВАНЕ - you''re killing me again...
Мен ме няма.
- Искам да те видя.
- Няма значение.
- Не, Мира, знаеш ли колко пъти съм искала да скъсам нишката между нас? Не се получи. Ти си един от малкото хора, които останаха в мен.
- Не ме интересува.
- Стига, не говори така.
Кой кого опитоми? - се чудех сутринта след поредното прочитане на Малкият принц. знаех, че ти мен, защото теб никой - най-малко пък аз, не може да опитоми.
.... А ти все си знаеш... щастието ти. Майната му у на теб, и на него. Нямаш представа колко може да е уплашен един човек.
(жокер - при Рибите нищо никога не приключва окончателно, но за да не изглежда, че съвсем са се обърнали с коремчето нагоре, просто рисуват нещо свое, покриват го с похлупак и го пазят от нощния вятър, гледат го с умиление как му раснат бодли, за да се защитава.... под похлупака....)
..тези буресносни очи...