вселената е сънена - и въпреки това - тя стана от леглото си - отиде до банята - мие зъбите - колко е голямо слънцето - възкликна тя - тази голяма звезда свети за хората - къде ми е слънцето - попита малко момиче което реди кули - пясъчни кули на морския бряг - един музикант наблизо - край ъгъла свири все една и съща мелодия - и на теб ти е скучно и звездно - звезди в нощта блестят - и ти си ги записваш на дланта на ръката - виждаш в голямото око на октопода - и се изненадваш че сам си огледало - руси са ръцете ти - и гърлото ти е кръг през който скачат животни от цирка - от краят на собственото ми бесило - на което ще се закачиш и ти - искам да те уплаша - така че да се скриеш под масата - корабът с който ще отплуваме говори думите от изповеди - признания - и те моля да заплачеш