старият мил Оскар..
с удоволствие разгръща, пак страниците на "Портретът на Дориан Грей", само за да си спомня метаморфозата ..
"Ние сме наказани заради нашите самоограничения.
Всеки порив, който се стараем да сподавим, продължава да стои в съзнанието ни и да го трови."
"Да, това е една от най-големите тайни на живота: умението да лекуваш душата си с преживявания и да
оставиш душата ти да те лекува от преживяванията."
"Целта на живота е самоизявата.
Всеки от нас живее на този свят, за да изрази в цялата й пълнота своята същност.
В наши дни, обаче, хората се страхуват от самите себе си.
Те забравиха най-висшето от всички задължения —
задължението към себе си."
"Не може да се отрече, че всички са милосърдни.
Хранят гладния, обличат бедняка.
Собствените им души, обаче, търпят глад и студ.
Ние, хората, загубихме смелостта си, а може би и никога не сме я притежавали."
*********
"Думи, думи, думи" ..
.. но велики.