разтуптя ми се сърцето. не знам как се чувствам. разочарован. идва любимата ми част... всъщност вече започна и пиша прекалено бавно, за да успея да драсна по нещо, опитвайки се да опиша всяка емоция, която изпитвам в момента. трудно е. не че пиша бавно, просто песента върви прекалено бързо... обърквам се (точка). не обичам coldplay, но тази я обичам. пускам отново...
и кво?
разбрах доста неща днес... които може би нямаше да знам, ако не ми ги бяха казали. благодаря пак. не ми стана хубаво, но поне пък знам. това е положително. съжалявам единствено за това, че се бях настроил на една такава хубава вълна - да не взимам навътре лошите неща, които ми се случват, и да се радвам на хубавите, които, естествено, са малко. не се оплаквам - каквото е, такова е... просто имам чувството, че в един момент, колкото и позитивно да гледам на всичко, ще рухна... ей-така, от нищото. просто да рухна. дори мисля че и музиката няма да ми помогне - обикновено тя ме измъква от най-кофти ситуациите. и не че не ми пука, просто съм се примирил с всичко. дори не ми идва да се ядосам, както правех преди. просто до такава степен си контролирам емоциите, че направо нищо не показвам... криво ми е, а не знам на кой да се сърдя. има ли смисъл да го правя? вече не съм малък, наистина. вече трябва да преглъщам по-често такива неща, по дяволите. и все пак ми е криво...