незнам какво точно обръща колата този път, след няколко привидно смислени дни се сбивам с компютъра, вали така възмутително след вчерашното излежаване по яга и просто избухвам може би нужда от сън
дидо сега е самичък на хаджидимитър с моя грип от миналия месец, и като знам какво беше сигурно халюцинира от температурата - оная вечер кремена и сашо стояха в златен лъч светлина на миндерчето в хола
бамбука иска да роди котетата си някъде извън къщи, затворили сме я сега и с часове не се отказва да дращи по стъклата а коремът и е чудовищно голям - бяло-черна футболна котка четири клечести крака и огромно туловище което само спи и муфти храна вчера едно момиче ми разказа как пометнало, стори ми се страшно.
всяка вечер дидо се нагрява като печка, всяка сутрин кожата му е изгоряла и се бели, оставям го да спи и отивам някъде, той казва тръгвай, не се тревожи, и изкарвам някъде вечерта в тих ужас какво ли се случва в къщи.
нашето място се заразпада - рони се мазилка, стъпалата поддават, канала се запушва, но пък на терасата се живее така добре.
къде отиде енергията ми от тази сутрин, измамна увереност, преди да открия колко тъпа мога да съм, къде отиде мъничкото мозък, който съм имала?
кремена я е страх да иде на лекции вече два месеца. от саня. аз сънувах че с мариана са се сдобрили.