Абе както се пее в онази песен – „It takes two to tango…”, така че никой не трябва да остава сам. А най-добре е двойките да се обичат и даже да са влюбени. Ама това в днешно време си е лукс. Всеки бърза, всеки е припрян – дори и да срещне „любовта на живота си” сигурно ще я подмине в тази съвременна суетност и бързина.
То като вървиш по улицата какво виждаш – всеки се е скрил зад своите си стени и си седи в малката си нищожна крепост. И от какво се пази?! Животът е да си го живееш, а не да се пазиш.. Абе омръзна ми от глупаци. Ама това е друга тема.
Та така, не можеш и да се влюбиш в днешно време! Всички се страхуват да не ги „наранят”, да не бъдат „засегнати” скъпоценните им чувства. Че как ще разбереш, че изобщо чувстваш ако не си нараняван – чувстваш ли, значи си и нараняван. Съвсем нормално си е, няма нищо страшно. Даже напротив – красиво е. Вярно боли понякога, но болката не е нещо „ужасно”, болката учи, болката е по- истинска от много други неща, които ние приемаме в нашите светове.
Аз си мислех по едно време да ставам писател, обаче нещо ми се струва, че това с писането няма смисъл – думи, думи – и за какво. Излитат, я някой ги прочел, я не. Напишеш пет страници, а те изпишат 50 за да те критикуват. И това ми било демокрация и свобода на словото! Защо ще могат някакви си сульо и пульо да ме критикуват?!!
Ама то да му беше само това кривото на света – да го изправим, ама то вече почти всичко е нагоре с краката. Така че остава да си живеем и хич много да не ни пука. А пък за тези, които се страхуват от всяко второ нещо, ще кажа – абе, я се огледайте, има и други хора освен вас на земята.
Това е засега.