След като деня преля от нощта и аз осъмнах за пореден път, в 6 часа реших че е крайно време да се подготвям за работа. В 6:40 реших че е крайно време да е крайно време.
Поради закъснението реших да взема такси. А по радиото решиха да пуснат Металика. Унасям се в таксито, мисля си затова колко ще е хубаво един ден сам да се возя до работата и колко ще е лошо един ден сам да се возя до работата.
Следват 12 часа работа.
След работа се мятам на една маршрутка за Дървеница и спя по пътя. На репетицията закъснявам, а няма как да не закъснявам - свършвам поне в 20, а тя почва в 19:30, но както и да е. Важното е че не съм изтървал много, само екзерсиза, което не е болка за умиралка. Поне за моите години.
След репетицията обявиха 3 турнета за лятото. Всичко е много хубаво стига да можех да си ги позволя. Времето е пари, парите са време. И двете ми липсват. И сега само остава да реша по кой път да поема.
На връщане в маршрутката пускат Golden Brown. За първи път чувам нещо от Гепи по радиото. Важното е че се връзва с пейзажа. Защо винаги се унасям толкова лесно в транспорта. Нямам сънища докато пътувам, просто изключвам.