Експлозията на сношната вечер сякаш бавно просивяваше работното ми място, захапах съня си и се съсредоточвам пред буквите.Креативността ми е някъде надолу по скалата на Рихтер.Едва на десетата псувня на строителите в съседство съм, а вече мисля какво да предприема, за да се върна назад във времето.И да спя още веднъж два часа.Така ще станат общо четири, което пък си е приемлива цифра, за да накрам сивините ми да се размърдат....