дали съм прекалено мнителна, или наистина нещо не е както трябва..
прекалено много радости ми се струпаха за 1 седмица, че нямам време да им се израдвам и съм изпаднала в един постоянен делириум, от който обаче нямам никакво желание да излизам..
...
излязохме както преди - по женски,
просто да се видим, да си кажем какво става с нас,
да обсъдим битовите проблеми и радости,
да пийнем по едно дълго кафе и аз да се прибера с 2 захарчета в джоба, защото тя си пие кафето чисто (а аз коленционирам захарчета)
да се смеем на старите детски истории,
да си спомняме запознанството си ( въпреки че нито една от нас не може да си спомни точно кога стана тази грешка в обстоятелствата :)) )
да говорим около 30 мин до знака СТОП на спирката преди да се разделим,
да се здрависаме по нашият си начин,
да си говорим както някога правехме,
да се чувстваме толкова близки, колкото преди.
да сме просто същите.
***
ако сега живея насън, моля ви, не ме събуждайте!!!