Избива ми едно голямо FUCK OFF от един момент насам. Не знам защо. Това ми идва, без да мисля... Избива ми по някакъв ''шантав'' начин. Ей така за един момент време, идва ти, усещаш го, почувстваш го и се побъркваш... за няколко секунди. Дишаш, замисляш се, осмисляш и ти минава. Така правят добрите хора, а и може би големите хора. Съобразявам се, но защо? Защо? Полза? Има ли? Явно защото не мисля за нея...
Не искам да си вдигам главата... и без това мога да пиша без да гледам в клавиатурата. Пиша, пиша, пиша...
Къде е всичко, когато иммам нужда от него? И защо е нищо, когато не искам да е такова. Докога ще търся отговори в някакви действия? Та, аз дори не си знам въпросите... Не се самосъжалявам, няма и да го направя.
Б-И-Р-А.
От доста време си събирам оптимизъм. Не знам дали за себе си или за да убеждавам другите, че е по-яко така, отнасяйки се позитивно. Но... (винаги има "но")... В един момент рухва тоя оптимизъм, няма го, маха се, изчезва, disappears, disparait.
TRICKY.
Изчерпах се за тази вечер, за този ден, за пореден път. И за утре се изчерпах, така се чувствам.
Ще си дам почивка, ако се налага дори ще си стана скучен. Не ме интересува. (не знам дали дори си вярвам)
.