фалшив стон плази по неговата цигулка - червено кадифе - като алгебра го споходи на кокили - и стисна юмруци след поредното корабокрушение - той добре знае че е корабокрушенец - но му липсва смерлост да признае на юбимия човек - за да зашие конец и върху тази любовна история - която се издига нагоре като вълна - като вихър и поток - от който се раждат вихрите - обвиват планината - обиталищата на боговете и космоса - после падение- надолу - и издигане - вълната на душевното море - приливи и отливи - луната свети жълта - с окултен жест ви маха - и ви хващате оръжие - брадви и секири исе борите за вашата чест - о, женствен панталон! о, бреме!