друмовете вплели своите неравности
за тяло имат всичките треви зелени
ръцете им са спрели преди хиляди години
за да се докоснат и останат слети
вените им синкави цветя като птици кацнали разперени
преди да полетят..
и преминават мислите открити във гънките попили горски дъх
смола роса деца на първия ни опит за дихание
след прекосяването на опасността облечена в подлъгващо сияние
искам цялата красота бледата розовина застлана с лилави облаци - отпечатана по тялото ми, да стана част от нея, да докоснеш това...
червенина
аленото слънце се скри за да ни покаже усещането си
пареща огнена следа в очите ни
разтопени светкавици топли отблясъци в пътуващи очи
пътя се приближава, а планините разкриват меките му черти
линията, по която вървим, за да достигнем сенките си