марина е минала през писито ми, оставила някакъв натрапчик фонетик, заедно с рефератите си за евросъюза, края на дълги дни, няма да преизпълня плана даже няма и да го изпълня, оставих някого самъчък, за да върша работа и заспах сладък шестнайсет-часов сън, пълен със замразени акули, поточета, и деца от квартала, които качвам на някакъв extream ride по вадите, котетата са почнали да се боричкат и могат да се покатерят по леглото ми, спя внимателно, да не ги смачкам, докато се дърпам и боря с някой, който насън ме е заловил, как ли беше думата за малко ангелче не помня
в петък стоях самичка на първия ред на балкона в зала българия, сушах чичко ришар и си го крадях на мини диска, благо приключение, после с калина се опитахме да се вмъкнем в ялта, но всичко завъши в поредния мъчително зациклил разговор с моньо шамана, после дидо се прибра, и откри, че като заспал на улицата пред кроспойнт му откраднали телефона
стана ми страшно мъчно като си представих как си го е купил, с мисълта,че щом го има значи всичко ще се оправи, просто се оказал в сф без идея защо, в една смачкана есен, остриган, преяждал цяло лято скрит някъде другаде, казал си ето сега ще започна наново, като си взема тази просто-невероятна-играчка-за-момчета и после тръгнал да прави градинки в сандански за да я изплати.
вече почти не мога да повярвам, че миналата седмица съм била на морето, а тази ще свърши по пътя към холандия.
въпреки вчерашния джангър около яга, и милиардите вече забравени познати които ме връхлетяваха
твърде много шум
твърде много куки
хора с които не можем да се разберем от години
трябва да напиша днес едни неща за минали месец.