Красиво...харесвам тази дума,дори я обожавам,защото и значението и е това,което винаги съм търсела около себе си.В любимите ми песни се пее винаги за красиви неща-красива усмивка,красиви очи,красив момент,ти си красив....ти си много много красив.
Треперя,но не от студ,не от вълнение,не от страх,а от себе си....луната е особена красива тази вечер,прилича ми на картината на К* от другия клас,сещам се за "Белия зъб"/май така се казваше онова филмче анимационното,което даваха преди няколко години/.
Обичам да подреждам в съзнанието си картините на въображението ми,за някои са странни,за други налудничави,за мен са просто красиви,отражение на мислите ми,които не винаги са красиви,но се стремя да ги запазя чисти и истински.Днес емоциите ми идват в повечко-бях на една конференция по литература,малко странно ми беше,защото се чувствам не много на място сред всичко онези хора,знаещи какво правят там,а аз просто исках да присъствам на награждаването на най-добрата ми приятелка,пък и понякога има разни сбирки,на които е доста интересно-научаваш по нещо.Предпоследният път бях на представяне на книга на Св.Игов/литературен критик/,после разбрах ,че е преподавател в пловдивския университет и разбрах защо искам да уча там,а и това е любимия ми град,и хората и атмосферата е някак топла,задушевна,Красива,даа...красива.Та...доста ме разчувства едно малко същество на 8 години,което по някаква случайност седеше до мен,успя да ме разсмеее,да ми покаже колко е хубав света през детските очи,пя ми е песничка,разказа ми как е отрязала гаджето си,който изключително много я е дразнел,защото и дърпал косата,а и вече не го харесвала.После излязоха да пеят на импровизираната сцена някакъв детски хор и просто ме заразиха с любов,толкова красиво беше,толкова малки и невинни,толкова красиви с чистотата на песните си,толкова красиви с излъчването си,толкова истински.А после дойде и награждаването на първата българска международна актриса-Милка Туйлева,дори не съм сиг. дали това всъщност беше името й,колко жалко,дори не я бях чувала.А си струва да се срещнеш с хора като нея,хора,които със словото си те приобщават към себе си,които те разплакват даже.Това ми е последната седмица в училище,едва сега осъзнаам колко ще ми липсват някои неща.Последно време изпитвам някакво чувство налюбов къ всички,направо не мога да се позная,толкова много искам да покажа на хората,че ги обичам,че съм способна да ги задуша от любов.Например госпожата по руски,не знам защо ама тази жена просто като я видя ми иде да я гушна,тя всеки път ми секара за нещо,ама е най-голямият образ,който съществува,съмнение няма,или класната ми ,която е толкова сладичка и тя,хахаха,направо не знам.Добре,че майка ми е наблизо,поне нея мога да си я гушкам когато си искам.Тука от една седмица така е разчувствам за разни дребни неща,че мога да се разплача от всичко,пък и като ходя по някакви благотворителни концерти и разни други мероприятия с подобна цел направо ми избиват сълзите мега явно.
Гадното е ,че не мога да ги спра,ето например преди 2 часа бях на кафе и какво пак ми стана не знам,ама тръпки взеха да ме побиват и устните ми се разтепериха и айде точно в кафето намерих да си порева.Ужас,ужас,поне моите си приятелки са ми свикнали с тая моя луда емоционалност ,ами аз все някога ще се отделя от тях и когато попадна сред нови хора.....направо не мис е мисли,сигурно ще решат,че нещо не съм много ного в час.Е,то сигурно няма и да сгрешат и аз онякога се питам нормална ли съм.......