С усмивка през сълзи живея
уморих се вечно да се смея,
но го правя за да не привличам съжаление
само тъгата да не прави впечетление.
А вътре в мен света е разбонтуван,
но слагам маска пред това.
И смехът на лицето ми е изрисуван.
Да скрива външната тъга.
Радвам се, ала не съм щастлива.
Смея се високо с глас.
Дори и печал в очите да прилива,
не преставам да се боря аз.
Не се предавам! Няма да заплача!
От вънка НИКОГА не ще тъжа.
За да не могат другите да виждат плачът,
на веселякът, на живеещият със смеха.
По мой си начин искам да забравя
всичко нередно с мен на този свят.
И така да мога да поставя.
сълзите, мъката във мен назад.
Ще бъда весела пред всички хора,
защото силата ми не може да се победи.
Дори и тежко вътре аз да страдам,
усмивката ми ярка не ще се заличи.
Защо ли? Едва ли ще се питам.
Ще продължавам все така наред.
Дори да ме съсипва болка аз не ще спра да дишам.
Дори да падам духом, пак ще продължа напред!