липсата на слънце малко обърква плановете ми, а песните ме издебват леко неподготвена. отвореното пространство и се пуснах на свобода..върнах се по себе си, усещам повече. позволявам си. мисълта е толкова силна, че няма нужда дори да свъня по телефона.
идеализацията запушва, спира. реалните образи прегръщат. трябва да си отворен, да допускаш. и толкова скачам, че енергията е като кълбо около мен, чудя се колко ли от хората ме усещат