Той сякаш е от друг свят,друго време течеше между нас в онази чиста синя безкрайност.Сякаш е само тя.Нощта.Неопетнената.А и крилете му на спяща пеперуда.Ще ме улови ли той-сънят му(?)Още миг на синя нежност.Физическа болка-копнеж.Можеш ли да обичаш невиждан човек??МАгия???Помня съня му-до болка познат.Дишането му,като монотонни отблясъци на близостта му,в която се чувствах безкрайно уютно и която ме замеряше със своята цялостност...На ръба съм на онова отчаяние,лоето би ме тласнало надолу,ново,по-голямо отчаяние....Сякаш е едно парченце сън,магическо докосване на фея,което се изпарява при допир с утрото."Знаех,че ще се върнеш!"Знаел е!А трябваше ли??А трябва ли сега??"Не можеш да ме оставиш сам!"И онези две вампирски зъбчета в краищата на усмивката му.Детска невинност имаше в бездействието му и ръката,която държеше моята,неоткъсваща се.Пухкавият мъх по страните му,който ме унасяше докато танцъвахме...Нямаше нищо физическо сякаш в това същество.Помня само тая вечер,сякаш той беше разделен на две познати ми половини,а аз бях неговата единствена.
Искам да съм те познавала като дете,Имам това чувство,сякаш заедно тичахме един през друг,но времето е изтрило очите ти от мене ,а аз-от тебе!
Имам нужда от чистота.От неговата душа.Дъждът в очите ми,слънцето по утринното стъкло,когато се събуждаш от дълго пътуване, а пред тебе е едно безкрайно синъо-море!Сякаш сме се обичали преди милиони,милиони години....