времето, което е като цвета на кожата ми днес, сигурно е най-хубавото време или най-лошото, зависи от гледната точка. цял ден правя нещата наопаки, дъждът не ги плаши, не плаши и мен, защото аз обичам да вали дъжд, но ме е страх от липсите им и обещанията, тъканите, които ги топлят, светещите тротоари през нощи като тази.
everything in its right place, защото мъжът, в който съм мъничко влюбена, е точно такъв и от години. аз пък се озовавам от другата страна на нещата, от гледните точки на географиите, езика и времето, прекалено далеч съм от някой друг произволен континент, собствената си кожа или стаята на съквартиранта ми, крада вече казани и забравени думи, но сигурно така е най-правилно, защото иначе светът щеше да е спрял да се върти още преди години.