най-смелият ни клиент тази сутрин беше един комарец, клечещ невинно на шеста маса. обслужих го буквално размазващо. бъгяса служебният компютър, което ми даде пълното право да доя клиентите като индийски крави. мчи да, някои хора трябва да пътуват за софия утре!
цигара с орбитов вкус, планираме да си направим целенасочено романтична седмица. отново обвиненията на хазяите, безбожно рано сутрин, че "разни младежи идват да се любят горе". било бардак, пълен с фасове.
че какво пък. да ни издими и любовта ли там, в синия краден пепелник?
чанта, пълна с кафяви листа посред лято и дълго дрънчене на китара по стълбите, къртоподобно увиване срещу звездите и крийп на висок глас...
звънна в три сутринта. не съм идиот. не ме мрази. още малко мълчание. последния кабел към софия. дърпам оголената жица с пръсти, за да загубя връзката. с невинноста на дете, изтръгващо крилцата на мухите: дали наистина другите хора имат значение за мен, или са само начин? колко са, трима, важните?
в почивните дни правим секс, а в неделя - ревизия. безсрамие е да й давам толкова малко. безсрамие е да я обичам така неистово. хапя я, въртя, нося, усуквам около себе си, разсмивам, удрям, гоня, притискам, поливам, прекопавам, бера, завивам я сутрин, преди да тръгна, заковавам я в себе си, за да не се разединя... оставащо самотно около понеделник, страх, нали ще се върнеш, ще дойда с хайдушкия костюм да те открадна, ако той те вземе...
от докосването не остават следи, мека като бирена пяна и я дърпам отново и отново през себе си, за да се убедя, че е там, като последната кукла, като тампон, с който да спра течовете на емоции, превръзка, да ме попие, дърпам я бързо и жадно като изпросена цигара нощем, смея се от гняв по тази Нужда, курва, ревнуваща собственото си тяло от всеки следващ, как бих могла да ревнувам нея, животно, проскубана самка, пазеща малкото си, крещяща за отдаване...
ще си отворим с десислав ресторант с котки по рафтовете зад бара, "Джан-Джун" и филенца от хлебарково бутче на керемида...
като да държиш в шепата си много гкистални топчета и да искаш да ги галиш всичките наведнъж - ще се разпилеят между пръстите ти от тази Поли-ранА жажда за усещане.