Не си го представях така както беше. Не очаквах толкова добро отношение. Не очаквах да се разбираме толкова добре. Не очаквах да не ми омръзне. Беше една голяма хубава изненада за мен цялото това trip-че. Може и да не ми е личало тези дни, но сега като се върнах обратно тук, оценявам и виждам по-ясно нещата. Дължа ти едно голямо Благодаря! За вниманието, за отношението, за... брррр, всичко. Научих толкова нови неща за теб, които, ако бяхме останали тук, нямаше да науча. Пък хората нека си мислят каквото искат - на мен така ми харесва честно казано. Днес не знам колко човека ме спираха да ме питат "Как беше?" и на всички отговарях едно и също. Истината е, че само аз си знам какво е било и това най-много ми харесва в цялата тази работа. Не, не се кефя в момента. Тук сякаш ми е трудно да се чувствам добре, заобиколен през по-голямата част от времето от хора, с които ме свързват само някакви измислени задължения... Тези 3 дни си остават един приятен спомен от тази година, надявам се няма да бъде последния ни за тази година. Искам пак някъде, с влак и с теб. Наистина ми се ходи,... дори няма значение къде. Само да не е тук. Действа ми подтискащо. Ще ми бъде приятно и интересно да ми напишеш нещо(но на някое по-лично място). Ти си знаеш... :)
И за завършек ще добавя...
Take me down to the Paradise City, where the grass is green and the girls are pretty... Take, oh, please, take me home...