разбрах я напълно. и аз съм рязала косата си заради момче. отчаяно опитвайки се да докажеш,че ще живееш и с промяната,и със загубата. доверието е предварително обещана прошка. но какво когато кладенците тлеят, а зарасналото ми сърце е ничие. когато няма разрив,няма пропаст за прескачане пред аз,която винаги е бъдна, и реалната. настигнах ли детството си или си простих твърде много изневери. а прошката тегне над мен, ненужна. аз ще съм посипаната с пепел. вулканичният прах на безразличието. да му прости ли, че в кутийката с панделка беше сърцето му. а сърца не се подаряват самоволно. избирайки панделка, разделяш болката от счупването на части, мериш празнотата, предвкусваш упойката на загубата. подготвен старателно, подаряваш тежест, сърце. неискано. ако тя искаше сърцето ти, щеше да го вземе. да мине през него и да остави прозорците отворени. май е месецът на разбитите сърца,а днес е юни. време да спра да говоря за себе си в трето лице и да си простя дните,в които не съм сигурна, че искам сбъдващото се. време да пазя сърцето си,за да можеш сам да решиш какво ще правиш с него. време да те чувствам далечен и така да заслужа пак онази близост,която е повече под кожата ми,отколкото над нея.време да простя на времето,че бърза.а детството ще ми прости на мен-по случай празника