Всички сме виждали прегазен гълъб.
Една прекършена душа, безформено сиво петно, покрито със стърчащи бели пера и отнякъде изскочили две оранжево-червени, трипръстни крачка.
Но присъствали ли сте на самата случка? На the actual <b>размазване</b> на това същество?
Покъртително е!
Днес точно в 14:15ч, в кварталът "Иван Вазов" присъствах на смъртта на един най-обикновен гълъб, прегазен от жълто такси (неизвестна марка и компания).
Докато създанието крачеше с бързи стъпчици (тичаше, дори!) и уплашен/опулен поглед, за да се измъкне от колата (Защо не полетя?!), аз си мислех: "По-бързо! Давай, по дяволите!". <b>Исках</b> да успее. Надявах се.
Когато гумата на колата пречупи тялото му на две и главата се преви навътре към корема, изгубвайки се в бялата перушина, и опуленият, вече безизразен поглед бавно се скриваше и помръкваше, почувствах познатото гъделичкане в дробовете си и ми се доповръща за миг.
Обърнах се само веднъж - вятърът разрошваше бялата перушина и полюшваше лекичко стърчащите крачка.
Това беше краят на един живот. Колко бързо се случи! Хоп! - и си мъртъв...
Спомних си за случаят с вуйчо на влизане в Панагюрище: малкото черно кученце не се помръдваше! Вече когато бяхме съвсем близо до него, то реши да изтича, за да се спаси.
Усетихме само как минаваме през нещо (би могло да бъде и камък в една по-различна ситуация). Вътре в главата си чух изхрускването когато се счупва гръбначният му стълб и мозъкът. Обърнах се - то лежеше неподвижно.
От тогава често съм се сещала за него...