~ 6534 ~

дъжд

la loronaJun 4, 2006
и ето че точно днес, ни в клин, ни в ръкав, насред следобеда, неделя следобед е все пак, а навън вали - като по книга - та именно днес попадам на един филм, който обяснява нещата, даже много някакси ги обяснява. обяснява защо всъщност животът ми, моят живот е бил повлиян от феномен на пръв поглед напълно чуждоземен и неразбираем, какъвто е берлинската стена. та сега нещата са ми ясни до прозрачност - защо не само падането на стената е обърнал живота ми, но и издигането й по начало го е обърнал. даже доста го е обърнал. на около 180 градуса в час. нищо че нямам нищо общо с германия, даже винаги съм я чувставала много далече тази страна. и въпреки това тя е обърнала живота ми, независимо от мен. и то още преди да се родя го е обърнала. още преди да се преместя в пространството около милион пъти, още преди да замина и да срещна този човек от източен берлин в един забутан град на майната си направо, където говорят оня идиотски език. още преди целувката и луната и виното и руските анимационни филми и разходките по пистите и т.н. още преди той да замине, още преди аз да замина, и преди отново да се срещнем и да се разделим и да се срещнем отново, още преди гърчовете и сълзите. още преди да предадем невинността си в жертва на чуждия морал. още преди да го намразя. още преди да разбия живота му. още преди да разбие живота ми.... не, не. още преди това... много преди това ...далече далече... преди да започнат всички истории, които се въртят около мен и заради мен, животът ми е бил внимателно предначертан от изтока и запада - от Русия и Америка, а после от хилядите хилядите съдби от двете страни на стената. за да се окажа днес на дивана пред този филм и този дъжд. в някаква стая в някакъв град. в неясно кой сезон. и ей така ни в клин, ни в ръкав. да видя отговора на един въпрос като на екран. да, като на екран. и да сложа край на една история в моя живот. защото оказва се историите в живота не приключват с думата край. а тогава, когато си отговорим на въпросите, които те поставят. да. така си мисля. а дъждът междувременно се е преместил на друго място.